Dora Zrinski Petrović, Бакалавърска степен по психология
Център за репродуктивно психично здраве

Безплодие и психично здраве

Безплодието е неспособността на двойката да постигне и/или поддържа клинична бременност до раждането на дете след 12 или повече месеца редовен незащитен полов акт. Това е заболяване на репродуктивната система, което засяга около 10–20% от двойките (Friščić и Kušević, 2013), тоест приблизително всяка шеста двойка в репродуктивна възраст. От тях половината от двойките ще успеят да постигнат бременност в рамките на една година без лечение или терапия. Другата половина от двойките ще се подложат на асистирано оплождане. Седем от десет двойки, които ще поемат по пътя на асистираната репродукция, в крайна сметка ще успеят да станат родители чрез биологично зачеване или осиновяване (Troude et al., 2016).

Разграничаваме намалената плодовитост и първичното и вторично безплодие (Vander Borght и Wyns, 2018). Намалената плодовитост се отнася за двойки, които не са напълно безплодни, но имат намалена репродуктивна ефективност и отнема повече време за забременяване, отколкото при двойки без проблеми с плодовитостта. Освен това, първичното безплодие се отнася до пълната невъзможност за зачеване или износване на бременност, докато вторичното безплодие се определя като невъзможност за постигане на родителство отново (неспособност за зачеване или износване на бременност) след поне едно успешно раждане.

Има много причини за безплодие. От тях една трета се дължи на мъжко заболяване, другата една трета – на женско заболяване, а останалите се отнасят до заболяване както на мъжа, така и на жената, или с неизвестна причина (Halvorson, 2008; според Friščić и Kušević, 2013). Някои от медицинските диагнози на жените, които могат да бъдат причина за безплодие, са синдром на поликистозни яйчници, ендометриоза, фиброиди и др. (Vander Borght and Wyns, 2018). Що се отнася до възрастта, плодовитостта на жените намалява с възрастта, като на 40-годишна възраст намалява с цели 50% (Eijkemans et al., 2014).

Желанието за постигане на родителство е една от ценностите на много двойки и когато това не е възможно, не е необичайно да се появят проблеми с психичното здраве, като депресивни разстройства, неприятни емоции, неудовлетвореност от връзката и дисфункционални стилове на справяне с стрес.

Изследванията показват, че жените, страдащи от безплодие, изпитват депресия, чиито нива дори се удвояват след неуспешно лечение с асистирана репродукция (Matsubayashi et al., 2001). Също така трябва да се подчертае, че рискът от депресия е най-висок между 1 и 3 години след диагностицирането на безплодието. Това е така, защото през този период двойките започват да губят вяра и надежда за постигане на родителство и други неприятни емоции излизат на повърхността, докато след този период те се научават да се справят и да приемат ситуацията такава, каквато е.

Безплодието води със себе си поредица от стресови ситуации и двойките са изложени на различни емоции всеки ден. Освен, че самият процес на зачеване е дълъг и може да бъде болезнен, липсата на контрол върху ситуацията може да бъде допълнителен стресор. Доказано е, че когато се справят с такива специфични стресори, двойките, изправени пред безплодие, използват стратегии, фокусирани върху емоциите и игнорирането. Доказано е също, че тези стратегии не са ефективни и могат да допринесат за по-големи психични проблеми. Освен това, по-високите нива на психологическа негъвкавост, опитът да се избегнат определени мисли, емоции и събития, предсказват по-високи нива на стрес (Potočar, 2020).

Когато говорим за удовлетворение от партньорските взаимоотношения, изследванията показват значително по-ниско партньорско и сексуално удовлетворение и по-високо ниво на специфичен за безплодието стрес в ситуация, в която са изминали повече от три години от диагностицирането на безплодието (Prpa, 2020). Въпреки това, за жените, които се справят с безплодие, по-голямата стабилност на връзката, по-добрата интимност и повечето сексуално удовлетворение допринасят за по-голямо удовлетворение от партньорските отношения (Prpa, 2020).

Ако в момента имате проблеми с безплодието, не забравяйте, че не сте сами и единственият, който се справя с този проблем. За да улесните себе си, опитайте се да се свържете с хора, които са преминали през подобно преживяване или в момента се справят с него, за да можете да обменяте опит, съвети, да се овластявате взаимно и да намалите чувството на самота и стигматизация (Prpa, 2020 г.). В допълнение, разговорът с партньора ви е много лечебен. Споделяйте своите мисли, тревоги и чувства с тях, както и с хора, с които сте близки и на които имате доверие. Също толкова важно е да потърсите помощ от психолог или друг специалист по психично здраве, който може да ви осигури психологическа подкрепа и да ви научи на различни техники за справяне със стреса.

Ако Вие не сте се сблъскали с проблема с безплодието, но някой близък до Вас е, бъдете до него. Понякога най-добрият начин да помогнете на човек е просто да го изслушате и искрено да го прегърнете. Ако не знаете много за безплодието, опитайте се да се информирате и да съчувствате на човека. Попитайте ги какво биха искали и от какво имат нужда в този момент и се опитайте да им го осигурите.

Проблемите с безплодието може да изглеждат неразрешими, но има много възможности за лечение на безплодие, които водят до бременност за повечето двойки. По същия начин има и други възможности за изпълнение на родителската роля, като например осиновяване. Не забравяйте, че Вие сте много повече от проблема, с който се справяте! Освен това не сте виновни или отговорни за ситуацията, в която се намирате. Отделете време за себе си и за дейностите, които Ви харесват. И накрая, както бихте били с най-добрия си приятел, бъдете нежни и състрадателни и към себе си.

Мотивиращи мисли:

1. Вие сте добра майка, дори когато се чувствате изтощена.
2. Не сте сами в това, през което преминавате.
3. Да храниш детето си с шише не означава нищо лошо за теб като майка!
4. Грижете се за себе си, както се грижите за бебето си.
5. Молбата за помощ е признак на смелост и сила, а не на слабост.
6. В майчинството всички емоции са нормални (както и в живота).
7. Не е нужно да правите всичко сами; похвално е да помолите за помощ.
8. Грижата за себе си не означава да бъдеш егоистичен.
9. Вашите проблеми не определят кой сте и какъв можете да бъдете.
10. Не е нужно да сте перфектна майка, за да бъдете добра майка.
11. Нормално е да правиш грешки.
12. Трудният период няма да продължи вечно. Доверете се на вашите близки и на експертите.
13. Нормално е да имате притеснения и страхове, но когато те ви притесняват прекомерно е добре да потърсите помощ.
14. Работата върху вас заслужава овации, а не осъждане.
15. Качествена връзка с вашето бебе може да бъде постигната дори ако не кърмите.
16. Вие сте много повече от психичните проблеми, с които се справяте.
17. Въпреки че сте майка, все още имате нужда и заслужавате да отделите време за себе си.
18. Гордейте се със себе си, справяте се страхотно!
19. Вие не сте по-малко ценни, ако не можете да заченете точно сега.
20. Това, че имате трудности със зачеването, не означава, че няма да бъдете добра майка.

Източници:

1. Eijkemans, M. J., Van Poppel, F., Habbema, D. F., Smith, K. R., Leridon, H. i Te Velde, E. R. (2014). Too old to have children? Lessons from natural fertility populations. Human Reproduction, 29(6), 1304-1312. https://doi.org/10.1093/humrep/deu056
2. Friščić, T. i Kušević, Z. (2013). Najčešći psihološki problemi kod parova u procesu potpomognute oplodnje. Socijalna psihijatrija, 41(2), 99-108. https://hrcak.srce.hr/111271
3. Matsubayashi, H., Hosaka, T., Izumi, S. I., Suzuki, T. i Makino, T. (2001). Emotional distress of infertile women in Japan. Human reproduction, 16(5), 966-969. https://doi.org/10.1093/humrep/16.5.966
4. Potočar, L. (2020). Povezanost anksiozne osjeljivosti i psihološke nefleksibilnosti sa stresom kod žena s problemom neplodnosti. U I. Burić i sur. (Ur.), 22. dani psihologije u Zadru. Zadar, Hrvatska: Sveučilišt u Zadru.
5. Prpa, M. (2020). Izazovi neplodnosti u kontekstu zadovoljstva partnerskim odnosom: iz ženske perspktive. U I. Burić i sur. (Ur.), 22. dani psihologije u Zadru. Zadar, Hrvatska: Sveučilišt u Zadru.
6. Prpa, M. (7. studenog 2020). Neplodnost. https://centarzareproduktivnomentalnozdravlje.hr/neplodnost/
7. Troude, P., Santin, G., Guibert, J., Bouyer, J. i de La Rochebrochard, E. (2016). Seven out of 10 couples treated by IVF achieve parenthood following either treatment, natural conception or adoption. Reproductive biomedicine online, 33(5), 560-567. https://doi.org/10.1016/j.rbmo.2016.08.010
8. Vander Borght, M. i Wyns, C. (2018). Fertility and infertility: Definition and epidemiology. Clinical biochemistry, 62, 2–10. https://doi.org/10.1016/j.clinbiochem.2018.03.012